Легенда за Русалката и Торлака

Бог е сътворил това място, когато е бил в много добро настроение и за свое собствено удоволствие.
Било много отдавна, толкова отдавна, от когато са Белоградчишките крепости. Млада мома се залюбила с торлак от близкото село, но за нещастие била поругана от коменданта на крепостта. Тя не могла да изтърпи този срам. Качила се на скалата, която била надвиснала над реката в края на селото. И се хвърлила оттам. В този момент скалата придобила облика на нейния любим “Торлак”. Хладните води я погълнали и понесли по течението. Сърцето и се молило на Бог да я прибере, но дългата, като на русалка, коса се закачила за коренищата на върбите на другият край на селото. Така девойката се превърнала в Русалка. Всяка нощ, когато е тихо и най-тъмно, тя излиза от водата и плаче мълчешком, гледайки към своя любим Торлак. От тежките и бистри сълзи, които капели от красивото и бяло лице се образувало малко езерце. Денем се любуваме на водните лилии, от които Русалката къса и вплита в косите си, а вечер щурчетата пригласят на нейната тиха въздишка. Така тя ни напомня за чистата и истинска любов, която живее във всеки един от нас.
Този чуден кът с Русалката и Торлака ще стане на всички познат и за него ще ни се радва целия свят.